Статии

Учените вече недвусмислено доказаха, че депресията е сред най-честите причинители на болести на сърдечно-съдовата, отделителната, имунната и други системи, органи и тъкани в нашето тяло. Тя е и сред причините да стигнем до драстични обрати в живота си, да изгубим работа, приятели, дом, семейство и социален статус.

Вероятно страдате от депресия, ако констатирате, че губите интерес или вече не изпитвате удоволствие от хобито и любимите си занимания, ако чувствате безпричинна, постоянна и прогресивно нарастваща тъга, обзема ви чувство на безнадеждност, безполезност, безпокойство, вина, трудно се концетрирате, паметта ви изневерява, губите драстично тегло или рязко го повишавате, често сте раздразнителни, плачете без причина, рязко сменяте настроенията си и постоянно сте уморени.

Много често депресивните състояния биват причинени от тежки емоционални преживявания, неочаквани промени в живота ни, загуби и низ от стресови ситуации, които нанасят драстични нарушения в хормоналния ви баланс и особено в секретирането на ендорфини, познати още като „Хормона на щастието“.

Оказва се обаче, че има още ред причини, незабележими на пръв поглед и неразделна част от ежедневието ни, които могат да се окажат причинители на депресията.

Ето най –значимите сред тях:

Сенната хрема е един от досадните здравословни проблеми, които ни връхлитат с идването на пролетта. Времето се затопля, птичките навън пеят, всичко се раззеленява, а вие за пореден път се въоръжавате с носни кърпички и редовно отказвате разходки сред природата. Всичко това само защото страдате от хронична сенна хрема, позната още като алергичен ринит или полиноза. Последното название идва от алергията, която страдащите от това заболяване проявяват към тичинковия прашец на различни цветя и треви. На практика това е алергична реакция на организма и по-конкретно на горните дихателни пътища към всякакъв вид и тип полени. Всъщност названието „сенна хрема“ заболяването получава през 19 век от лекар, който при всяко свое влизане в плевня със сено започва да киха неудържимо.

Информационните технологии буквално превзеха живота ни. Печатни, кабелни, ефирни и интернет медии бълват непрестанно новини. Социалните мрежи ни заливат със снимки, мисли, емоции, умотворения и полезни съвети. Училището подмени довчерашните разбираемо написани учебници с напудрени, претъпкани с термини техни бледи подобия, а бързо развиващите се технологии изискват да сме в час с тях, да сме информирани за техните механизмни и принципи на работа, полезността и мястото им в нашия живот. Толкова сме свикнали вече с тази информационна лавина, че дори не си даваме сметка колко щети нанася тя на нашето здраве и работоспособност.